Като част от поколение, което чете предимно статуси във
фейсбук, и същия сайт е най-често отваряната „книга” от него, беше неизбежно да
не се запитам. Четат ли още младите и истина ли е, че „мишката изяде книжката”
?
За щастие и аз съм от децата, които все пак имаха детство. И ние се викахме от улицата, тропахме си с камъчета по прозорците, плачехме, че майките ни прибираха в 10 и не можем да си доиграем играта на жмичка. Не мрънкахме, че ни будеха рано, защото точно хващахме сутрешния блок анимационни филмчета и никога не ни омръзваше да гледаме „Телетъбис” по три пъти. Коленете ми бяха досущ като на момченце. Всяка вечер мама ми ги премиваше, защото падах безброй пъти дневно на асфалта. До седми клас си играехме на кукли, а не приличахме на тях. Момчетата строяха конструктори и мечтаеха да станах майстори като бащите си, а не свалячи като този дето има 4563737 лайка на снимката. Нямахме търпение да станем първи клас и да учим. Е, в последствие ученето не ни остана толкова любимо, но спомена от детството определено е нещо, за което можем да разказваме. В днешно време нещата стоят доста по-различно. За жалост всяко едно поколение бърза да порасне все по-бързо и по-бързо, което е доста тъжно. Първата си преса за изправяне на коса получих също в седми клас и до осми усилено се учех да я използвам правилно. Сега игрите на кукли момичетата пренесоха върху собственото си, върху лицата, телата и косите си.. Първите си обувки на токчета обуват на тържеството по случай получаването на диплома за начално образование, а в седми клас вече са твърде „големи”, за да си хващат връстници за гаджета и играта започва да клони към извратеност. Момчетата, които смело мога да твърдя, че на 20 години няма да могат да сменях дори една изгоряла крушка, станаха „момчета, които се интересуват само от секс, защото момичетата са курви” да, да същите 15 годишни момченца, казват това за същите 13 годишни момиченца, за които пък „всички мъже са еднакви”. Мога още много да сравнявам нашето и тяхното детство, но най-притеснителното е, че за тях това не е никак нередно. И това, което прави и тях и държанието им още по-простовато е факта, че всъщност думата книга за тях звучи като „Дързост и красота” за мен – нещо старо и отдавна вън от мода.
Е, разбираемо е, че с един клик на мишката и няколко букви в гугъл можеш да разбереш всичко което те интересува за 2 минути вместо да прекараш 2 дни в четене на дадена книга. Но кога книгите се превърнаха в ужасен ангажимент и кога мишката замести книжката?
И за мен има книги, които са напълно безинтересни и никак не оценявам творчеството на авторите им, просто защото не са ми по вкуса, но кога литературата излезе от вкуса на обществото/ Кога гугъл, уикипедия и фейсбук заместиха Ботев, Вазов, Цвайг, Достоевски и безброй други достойни за уважение РЕАЛНИ и ТАЛАНТЛИВИ личности? Може да звуча като някоя баба и веднага да ме оборите с теорията, че можете да изгледате филма вместо да четете, защото на днешно време да четеш е „смотано”, но ще ви кажа, че книгата е вълшебен предмет и ако 100 човека прочетат една и съща книга същите тези 100 човека, че си я представят по абсолютно различен начин един от друг, можете ли да кажете същото за филмите?.
НИЩО не би могло да замени литературата драги. Тъжно е, че оставяме нещо непостоянно като техниката да ръководи мисълта ни, защото не сме роботи.. Както е казал един умен човек: „Книгата е олицетворение на миналото, а мишката постижение на настоящето” и колкото до въпроса „изяде ли мишката книжката” - не, не е, мишката изяжда ежедневно нас. J
За щастие и аз съм от децата, които все пак имаха детство. И ние се викахме от улицата, тропахме си с камъчета по прозорците, плачехме, че майките ни прибираха в 10 и не можем да си доиграем играта на жмичка. Не мрънкахме, че ни будеха рано, защото точно хващахме сутрешния блок анимационни филмчета и никога не ни омръзваше да гледаме „Телетъбис” по три пъти. Коленете ми бяха досущ като на момченце. Всяка вечер мама ми ги премиваше, защото падах безброй пъти дневно на асфалта. До седми клас си играехме на кукли, а не приличахме на тях. Момчетата строяха конструктори и мечтаеха да станах майстори като бащите си, а не свалячи като този дето има 4563737 лайка на снимката. Нямахме търпение да станем първи клас и да учим. Е, в последствие ученето не ни остана толкова любимо, но спомена от детството определено е нещо, за което можем да разказваме. В днешно време нещата стоят доста по-различно. За жалост всяко едно поколение бърза да порасне все по-бързо и по-бързо, което е доста тъжно. Първата си преса за изправяне на коса получих също в седми клас и до осми усилено се учех да я използвам правилно. Сега игрите на кукли момичетата пренесоха върху собственото си, върху лицата, телата и косите си.. Първите си обувки на токчета обуват на тържеството по случай получаването на диплома за начално образование, а в седми клас вече са твърде „големи”, за да си хващат връстници за гаджета и играта започва да клони към извратеност. Момчетата, които смело мога да твърдя, че на 20 години няма да могат да сменях дори една изгоряла крушка, станаха „момчета, които се интересуват само от секс, защото момичетата са курви” да, да същите 15 годишни момченца, казват това за същите 13 годишни момиченца, за които пък „всички мъже са еднакви”. Мога още много да сравнявам нашето и тяхното детство, но най-притеснителното е, че за тях това не е никак нередно. И това, което прави и тях и държанието им още по-простовато е факта, че всъщност думата книга за тях звучи като „Дързост и красота” за мен – нещо старо и отдавна вън от мода.
Е, разбираемо е, че с един клик на мишката и няколко букви в гугъл можеш да разбереш всичко което те интересува за 2 минути вместо да прекараш 2 дни в четене на дадена книга. Но кога книгите се превърнаха в ужасен ангажимент и кога мишката замести книжката?
И за мен има книги, които са напълно безинтересни и никак не оценявам творчеството на авторите им, просто защото не са ми по вкуса, но кога литературата излезе от вкуса на обществото/ Кога гугъл, уикипедия и фейсбук заместиха Ботев, Вазов, Цвайг, Достоевски и безброй други достойни за уважение РЕАЛНИ и ТАЛАНТЛИВИ личности? Може да звуча като някоя баба и веднага да ме оборите с теорията, че можете да изгледате филма вместо да четете, защото на днешно време да четеш е „смотано”, но ще ви кажа, че книгата е вълшебен предмет и ако 100 човека прочетат една и съща книга същите тези 100 човека, че си я представят по абсолютно различен начин един от друг, можете ли да кажете същото за филмите?.
НИЩО не би могло да замени литературата драги. Тъжно е, че оставяме нещо непостоянно като техниката да ръководи мисълта ни, защото не сме роботи.. Както е казал един умен човек: „Книгата е олицетворение на миналото, а мишката постижение на настоящето” и колкото до въпроса „изяде ли мишката книжката” - не, не е, мишката изяжда ежедневно нас. J
