Наскоро четох книга, чиито автор предпочиташе да обича пред това да пише. Ти сигурно не знаеш за какво говоря, но аз ще ти кажа. Когато един човек с мъничко талант и огромно желание да пише се влюбва, неминуемо и таланта и желанието се пренасочват към обекта на чувствата му. Започва да чувства не само думите, а творчеството е егоист. И така той спира да пише, поне временно.
Но аз ако имах възможността да избирам, нямаше да избера теб и не го казвам само защото нямам тази възможност. Казвам го, защото ти си завършен, не, по-скоро си свършен. Няма
талант, който бих могла да развия, че да създавам нещо с теб, талант с който да създам нас.
Ти си като циник без ценности, а аз съм ценност.
Като мантра си повтарям, че така трябваше да стане, така е редно. Някой неща е по-добре да не се случват, но ти се случи. Като онези, планувани случайности, както когато съм излязла в ужасен вид и знам, че задължително ще видя бившия си с новата му приятелка.
Ти си неписан закон. Осъдителен. Нямах време да те осмисля. Но аз не съм философ, как бих могла да осмисля смисъла? Не си религия, но пръстите ти пишат Библия върху тялото ми всяка нощ, която аз съм неука да прочета. Но как се чете илюзия?
Да, говорех за литература.
Ти си като бездарно хайку прочетено след стихотворение на Яворов, но аз не бях критик и не отсъдих правилно. Да можех да разбирам повече от литература!
Ти си като лош сън, идваш само вечер, после ми е необходим цял ден да се отърся от спомена.
Каква ли е иронията, ха... истината е, че ти изобщо не идваш. Имаш едно феноменално отсъстващо присъствие, което ми е абсолютно достатъчно, че да знам, че те има. Колко поетично би било ако не беше лошо хайку.
Истината за илюзията е, че я създаваме по необходимост, както аз създадох теб.
Истината за любовта е същата, тя обаче създава "ние". Но ние сме лъжци и не създадохме нищо. Ти тоест. Аз те създавам всяка нощ и всяка сутрин си отиваш.
Досущ като любовник, но не правим любов. Всъщност не правим нищо. Което е достатъчно, че да си ми достатъчен любовник. Баба винаги е казвала, че девиците са за предпочитане.
Имаш най-красивите ръце, знаеш ли?
Ако ме беше милвал с тях едва ли щях да забележа. Или ако ме беше чукал, но илюзиите са некадърни любовници. Всъщност ти как правиш секс? Даваш ли, взимаш ли, бавен, какъв секс правиш?
Довечера като дойдеш ще ми разкажеш ли?
Няма.
Добре.
Ще си създам илюзия и за това, добре се справям.
Глупав е бил писателят на книгата, защо би предпочел да обича пред това да пише?
Ако утре си създам илюзията, че си хубаво стихотворение, ще се събудя ли неграмотна?
