Реших съвсем случайно да погледна въпросното интервю. От проклето любопитство, Да надникна защо толкова тези журналисти коментират Калин Терзийски и проблема му с пиенето. Аз знам историята на книгата "Алкохол", знам и други градски софийски легенди за проблемите му. "Обществените тайни" за неговата личност. И знаете ли, изгледах го, току що. Не го съжалявам тоя човек. Не го! Жал ми е, жал ми е, че има неща, които не се издават за сметка на книги на Калин Терзийски. И защо? Да ви кажа ли? Защото какъв талант има в това нещо? Литературата е самота, литературата е болка, понякога е и пиянство, понякога е и много други неща. Но литературата не унищожава вярата на читателя. Така както Терзийски уби нещо в мен тази вечер с поредната му глътка алкохол. Защо "Сиела" мълчи? Защо Елен Колева говори за спасение на клетника Терзийски, който печели награди и живее като клошар и крадец. А единственото му желание е да си легнес нея. Същия този Терзийски, който пие по време на интервюто си за проблемите с алкохола.
Погнусена съм, ще направя всичко възможна да се свържа с Терзийски, защото не вярвам, не вярвам в творци, които се докарват в това състояние, за да пишат, не вярвам, не вярвам, не вярвам.......
Да ме извинявате за липсата на художественото, в този текст, но съм безкрайно разочарована, а безкрайното в литературата е много абстрактно понятие.
