Колко дълго е твърде дълго?

Живеейки в Свят на несериозни връзки, бурен секс по приятелски и „изгодна” любов, беше неизбежно да не се запитам… Колко дълго е достатъчно дълго в една връзка? Ровейки се из книги като „ Психоанализата”, „Психология на човека” и други подобни, най-често разпространената теория беше, че истинската любов трае около 2 години, след това свикваш с човека и остава навика и доверието. Дрън, Дрън. Не омаловажавам труда на психолозите, но поддържам мнението, че само този, който не е изпитал любовта би могъл да я обясни с термин. За мен дългите връзки са много сложна материя, почти колкото и математиката. Даже като се замисля има нещо общо по между им. Математиката е точна и последователна наука, с термини и теореми, любовта – също. И тя минава през своите етапи и със сигурност някъде има идеална формула, която да реши „задачата” . Но как да стигнем до формулата на любовта и когато „задачата” вече е решена да не започнем нова?
Обичам да гледам баба и дядо. Е, вече не се целуват, но когато се погледнат един друг, сякаш картината на тяхната младост започва да се прожектира пред очите ми, след което отместват погледите си, опитвайки се да опазят тайната си.. ах колко мила гледка. Както беше казал един писател, чието име ми е трудно да си спомня: „А когато страстта приятелю изчезне, а тя винаги изчезва, истински късметлия е този, който се събуди сутрин и в другия край на леглото му, лежи неговият най-добър приятел”. Много силни и същевременно много тъжни думи. Защо хората се женеха, след като любовта рано или късно свършваше? Не е ли тъжно, да си спомняш как приятелят, до който се събуждаш сутрин е бил човекът, който е вълнувал сърцето ти, разпалвал тялото, владеел мислите и грешните и останалите. А още по-тъжно е, че всички спомени за любовта си остават и парят.. и парят, дали те не са именно това, което топли душите и замества вече отминалите чувства? Можем само да предполагаме, но наистина, истински късметлия е този, който направи от „греха” приятел без да намрази него и отегчи себе си.
А това, което задържа максимално любовта със сигурност е тръпката. Нещо,за което не са нужни много усилия, а само постоянство. Малки мили жестове, повече усмивки и доза ревност.. дали това е идеалната формула не знам, но нищо не пречи да опитаме нали? А колко дълго е твърде дълго, това зависи от самите нас. Сериозните връзки са предизвикателство, което не всеки може да поеме. J

Л***В

Беше сряда, но всичко в мен се чувстваше понеделнишки - ужасно. Мръсен град. Мръсен трафик. Мръсен автобус. Мръсни хора. Очите ми инстинктивно се затваряха. "Трябва все някога да поспя" - помислих си. Взех си кафе и погледнах задачите в календара си (знам какво бях правила без смартфона си) Присъдата беше следната: 7 учебни часа, учене, учене, книги, издателства.. и още няколко други ангажимента. Отегчих се. Не си спомням кога за последно правех всичко това с желание. Половината от времето си прекарвах пред лаптопа преоткривайки избягалата си муза, а останалото в четене на шедьоври, чиито автори определено не се нуждаеха от каквото и да било преоткриване. Толкова бях привикнала на механичните си задължения, че всичко което обичах да правя ми бе непоносимо. Краят на учебният срок идваше.. учителите ставаха все по-комплексирани и нуждата да им се кланяме в името на крайния успех беше неизбежна. О, колко ги мразех само! Продажни, лишени от какъвто и да било подход и поведение хора, засрамващи призванието "учител". Януари и юни бяха месеците, в които сваляха овчите кожи и си оставаха просто гладни за ласкателства вълчета. Мразех да се подмазвам и това разбира се не оставаше безнаказано. "Е, дори и оценка с една единица по-малко не би ме възмутила стига да разберат, колко долни са в очите ми някои от тях." - помислих си. Вярно, че тази сряда беше извънредно отвратителна, но напоследък нещо в ежедневието ми липсваше и осезаемо засилваше непоносимостта ми към идиоти. Липсваше ми тръпка, липсваше ми привличане.. липсваха и пеперудите в стомаха ми. Бях пълна с липси и всичко идваше от думата с "Л", която мразя да изричам. Липсваше ми л***в.. От време на време усещах парфюма й - на грях, на страст, на радост, на болка... Имах нужда и аз да стана идиот за малко, но сякаш формулата "изглупей и се влюби" липсваше... Часът беше 12:35, учебният ми час свършваше, желанието да стоя в противното си училище- също. Напиращата в гърдите ми нужда

се бунтуваше все повече и повече, а музата ли? Тя беше все още в търсене..

Слуховете

Слуховете.. ах да, слуховете.. все още всичко четено от Фройд относно психоанализата оказва влияние върху мен и ме подтиква да изследвам защо хора с големи усти и малки мозъци обичат да приказват за мен. Е, не че не се радвам на вниманието им.. обичам хората да говорят за мен, то кой не обича?  Но защо мишките стават котки и защо заровилите носове в уикипедия се превръщат в кралете и кралиците на аск.фм.?
Оценявам ползата от слуховете. Човек винаги се учи, а много обичам да научавам по нещо ново за себе си. Особено с кого съм спала или към кого имам или съм имала чувства или как е спряла водата докато съм се къпала и съм излязла насапунисана с писъци на след улицата (шегувам се!) .. да, обичам да слушам за себе си. Обаче едно нещо не ми е ясно. Защо въпреки, че сме напълно наясно, че хората зад монитора са също толкова празни колкото и клюките им.. ние въпреки това продължаваме да се засягаме от думите им? Знам, че доста от тези „добре информирани личности” ще прочетат горе написаното и ще започнат да се възхваляват, но ще избързам да кажа, че аз драги отдавна не обръщам внимание на думите ви.. единственото,с което ме засягате е факта, че поколението ни продължава да живее на принципа – „аз може да не съм добре, ама и Вуте да е зле” и петните всичко, за което трябва да се борите. Морални ценности нямате то това е ясно.. всъщност какво имате? Да, разбирам, че се вживявате в gossip girl повече и от самите актьори, което е разбираемо.. филма е доста пленителен, но моля натиснете пауза, затворете BS Player- а и влезте в реалността. Ще ви кажа няколко неща, който много бих се радвала ако вземете предвид следващия път когато решите да подложите на обстойна аутопсия личния ми живот:
1. Ако наистина съм спала с този, който вие предполагате, то именно ВИЕ изобщо НЯМАШЕ да знаете!
2. Половината от вас сте толкова злобни, че не виждам дори смисъл да отговарям на нападките ви..  и сами ще се унищожите...  останалите от скука се чудите какво да правите (знам, че е зима и няма къде да се излиза, към вас проявявам особено разбиране)
3. Когато човек израства физически няма да е лошо да го направи и психически… как мислите?
4. Мога още много и много да говоря за вас, но следващия път когато анонимно се заемете да говорите за мен недейте да забравяте факта, че аз дори не знам за съществуването ви.. това не говори ли достатъчно за вас?
Да.. нормално е да искате всички да ви харесват, не че искам да ви разочаровам, но това е невъзможно. Докато правите нещо смислено в живота си винаги ще има някой, който да върви срещу вас, но ако решите малко да сбъркате не забравяйте факта, че определено ще има кой да го отрази даже и ще добави и художествена измислица, за да звучи по-шокиращо и да стигне до всички за светкавично време. Ееех… живеем като в Холивуд – навсякъде изкуствени „звезди” и трудещи се папараци. Добре дошли в живота на днешните подрастващи! J