Колко дълго е твърде дълго?

Живеейки в Свят на несериозни връзки, бурен секс по приятелски и „изгодна” любов, беше неизбежно да не се запитам… Колко дълго е достатъчно дълго в една връзка? Ровейки се из книги като „ Психоанализата”, „Психология на човека” и други подобни, най-често разпространената теория беше, че истинската любов трае около 2 години, след това свикваш с човека и остава навика и доверието. Дрън, Дрън. Не омаловажавам труда на психолозите, но поддържам мнението, че само този, който не е изпитал любовта би могъл да я обясни с термин. За мен дългите връзки са много сложна материя, почти колкото и математиката. Даже като се замисля има нещо общо по между им. Математиката е точна и последователна наука, с термини и теореми, любовта – също. И тя минава през своите етапи и със сигурност някъде има идеална формула, която да реши „задачата” . Но как да стигнем до формулата на любовта и когато „задачата” вече е решена да не започнем нова?
Обичам да гледам баба и дядо. Е, вече не се целуват, но когато се погледнат един друг, сякаш картината на тяхната младост започва да се прожектира пред очите ми, след което отместват погледите си, опитвайки се да опазят тайната си.. ах колко мила гледка. Както беше казал един писател, чието име ми е трудно да си спомня: „А когато страстта приятелю изчезне, а тя винаги изчезва, истински късметлия е този, който се събуди сутрин и в другия край на леглото му, лежи неговият най-добър приятел”. Много силни и същевременно много тъжни думи. Защо хората се женеха, след като любовта рано или късно свършваше? Не е ли тъжно, да си спомняш как приятелят, до който се събуждаш сутрин е бил човекът, който е вълнувал сърцето ти, разпалвал тялото, владеел мислите и грешните и останалите. А още по-тъжно е, че всички спомени за любовта си остават и парят.. и парят, дали те не са именно това, което топли душите и замества вече отминалите чувства? Можем само да предполагаме, но наистина, истински късметлия е този, който направи от „греха” приятел без да намрази него и отегчи себе си.
А това, което задържа максимално любовта със сигурност е тръпката. Нещо,за което не са нужни много усилия, а само постоянство. Малки мили жестове, повече усмивки и доза ревност.. дали това е идеалната формула не знам, но нищо не пречи да опитаме нали? А колко дълго е твърде дълго, това зависи от самите нас. Сериозните връзки са предизвикателство, което не всеки може да поеме. J