Как да преживеем раздялата?

Често си задавам въпроса, защо хората така и не се научиха да обичат? Защо в голяма част от случаите „любовта” е съставна от 10% емоции, 20% опити да вкараш някой в леглото си и в случай, че секса ти хареса останалите 70% опитваш да го задържиш там. И в един момент, когато си достатъчно хлътнал, партньорът ти решава, че може би е време „да си починете” и идва големият въпрос – „Как да преживея раздялата?”  Кога животът стана толкова бърз, а връзките толкова повърхностни?
Да кажем, че чувството, което те кара да гледаш романтични филми и да се тъпчеш с шоколад ми е добре познато, но защо го правим всъщност? Дали наистина не сме като малките деца и просто се страхуваме от призраци.. и не, нямах предвид Каспър … дали не се страхувахме от призраците на приключилите ни връзки, които така старателно се появяват изпод дивана и ни напомнят как „заедно сме гледали филм на него”. Те стоят близо до леглото нощем и сякаш напомнят колко измачкани са били точно тези чаршафи, в точно тази спална.. на точно това легло… Не са ли те спомените ни всъщност? Призраците на неуспешните ни връзки ли така успешно саботират бъдещите и не са ли точно те тези, които ни пречат да преживеем раздялата?
Не, че искам да убивам ентусиазмът във вас, че успешно сте преодолели човекът отсреща, но мили читатели може да не знам най-разработените съвети за „разлюбване”, но определено мога да ви кажа кои са най-големите грешки, които можем да направим опитвайки се да убием или прикрием чувствата си към някого.

 Като за начало, голяма част от нас са почитатели на фейсбук и обикновено първото нещо, което правим е да махнем така нареченото си „семейно положение” и с бонус за това ни унижение постваме някоя „денс” песен все едно преди няколко минути не сме се разделили с някого, а напротив – все едно току що сме се запознали с Брад Пит или са ни поканили на парти на „Космополитън” или пък на футболен мач съответно.

След като осъзнаем, че искаме не искаме ще трябва да признаем, че всичко е свършило започват същинските истерии… и смси, с молби за втори, трети или пети подред шанс, не че нещо де, но обикновено щом са ви зарязали значи има причина (напълно подкрепям идеята, че обикновено „зарязващият” е кретен!)  и колкото и да се унижавате – събиране няма да последва… СМСИТЕ са напълно ЗАБРАНЕНИ!!
Минаваме на следващият етап - самосъжалявайки се на дивана поглъщаики  безброй калории няма да постигнете нищо освен няколко килограма повече.. като те разбира се няма да отидат в сърцето ви и да запълнят празнотата там! Когато нещата минат над фейсбук статуси, шоколад, унизителни смси и няколко пиянски вечери обикновено правим най-големите си грешки. Запознавате се с някого, който ви се струва идеален за нова връзка.. (като от раздялата ви не е минала повече от седмица, нека не забравяме) и обикновено въпросният човек не е наясно с нашите емоции и се впуска през глава в какви ли не глупости, за да ни направи щастливи без изобщо да подозира, че това е напълно невъзможно, просто защото ние обичаме друг, а този невинен човек е изкупителната ни жертва, чиито живот съсипваме опитвайки се да оправим нашия. Обикновено тези връзки не траят дълго и често завършват болезнено, а ние освен наранени се чувстваме и виновни, после горе изброения цикъл се повтаря отново и отново докато не забравим въпросният „сърцеразбивач” .. САМИ! Преди да съм ви отегчила ще ви кажа следното – трябва да сте напълно сами, за да сте наясно със себе си и да преборите „духчетата” мотаещи се наоколо напомняйки колко сте били щастливи и ако вие продължавате да се ровите назад, това няма да стане, а колкото повече отлагате да признаете пред себе си, че всичко наистина е свършило, толкова дълго бъдещите ви връзки ще бъдат неуспешно.. В допълнение на това ще кажа, че не е напълно забранено да си  пийвате докато сте в това положение, стига да знаете, че имате достатъчно добри приятели, които да вземат телефона навреме! J