Еднакви ли са мъжете?

Ех, тези мъже.. едва ли има жена, която може да ги разбере.. после пак кажете, че ние сме сложни личности. Говорят за любов и ни пращат директно на планетата „Изгубени”. Някои имат идеален характер, други красиво тяло, трети сини очи, но има ли нещо общо между тях.. еднакви ли са мъжете?

Преди мъжката аудитория съвсем да ми се разсърди държа да кажа, че не искам да подхващам темата „Нещастници ли са мъжете”. Нещастници или не, те заемат важна роля в живота, ежедневието, мислите и дори настроенията ни. Не искам да влагам феминистки идеи, мисълта ми тече в друга посока.. можем ли да кажем, че мъжете са еднакво предсказуеми? Когато говорят за неща, които ние можем да си представим с очи, но никога не докосваме, не е, защото те не правят всичко възможно за това, напротив! Те всъщност създават световете, които ние си представяме, но нашето виждане за тях е коренно различно от тяхното.
Мъжете обещават любов, което не значи цветя и рози (не, че не подаряват и такива де), понякога просто искат да кажат „хей мила, мога да те любя цяла нощ стига да пожелаеш”, това, че ние разбираме съвсем различно нещо с тези думи, плод на чистата ни женска душа си е изцяло наша вина.. нещо от сорта на „хей, мила, ще те обичам цял живот” например, не можем да виним мъжете затова. За разлика от нас които винаги ще намерим място да вмъкнем някой в сърцето си, мъжете вмъкват само една жена там и всички преди или след нея са просто преминаващи. Да знам, знам.. и ние имаме по някой, които винаги ще остане в сърцето ни макар и с етикет „нещастник”, но дали точно за този „нещастник” ние не сме били поредната хванала грешния влак и спряла  на неговата гара, без да разбере, че релси му обаче вече не са в движение?
Както и да е, да не се отклонявам от темата повече, един ден, разочарована от момчето, с което излизах неволно или не, започнах да го сравнявам с бившите си гаджета. И с радост открих, че мъжете не са толкова сложни, не са толкова силни и най-важното не са толкова различни един от друг.

Мъжете обикновено говорят това, което мислят, за тях е прекалено сложно да си съчиняват особено за чувства. Също така не ги винете, че не ви казват „обичам те” по 100 пъти на ден, те са научени да бъдат силни и за тях признаването на чувства е също толкова мъчително, колкото за нас да си харесаме чанта на D&G и да не си я купим „защото трябва да спестяваме”.

Защо все попадаме на неправилните? И аз не можах да си отговоря на този въпрос имайки предвид, че съм си го задавала поне 10000 пъти. Ето я теорията – мъжете никога не съзряват напълно в емоционален аспект, те за разлика от нас, които се опитваме да унищожим всичко детско в себе си с тонове грим, те си остават деца. Ако имате наблюдения над малки момченца ясно ще си обясните на къде клони мисълта ми. Например, влизате в магазин за детски играчки и очите на детето или братчето ви веднага се спират на най-лъскавата играчка. След половин час преговори разбира се я купувате, според вас цената и съвсем надхвърля съдържанието, но всичко в благото на щастието. Минава време или по-скоро седмица и по незнайна причина момченцето спира да играе с въпросната играчка и тя отива в купа с останалите.. Сега може би си мислите – „тази сигурно е луда, това са пълни глупости..” и аз бързам да ви опровергая.. Минава време и момчето пораства, но ви прави впечатление, че въпреки малкото време, в което е играл с играчката, тя му е останала като че ли любим спомен от детството.. Така и с жените, един мъж може да има много жени, но една остава в съзнанието му, без значение колко време е минало от тогава. Това им е еднаквото на мъжете.. те не могат да обясняват, но това не значи, че не чувстват.. говорят ни неща, които се оказват далеч от нашите представи, но това не значи, че ни лъжат, и това, че си играят с много „играчки” съвсем не означава, че ние няма да сме тази „любимата”, а дори и да не сме, вината не е наша, просто трябва да си намерим друг притежател.