Скъпи Дядо Коледа..

И тъй като настроението ми спокойно може да се нарече коледно, макар и да не съм украсила елхата си все още.. запитах се какво исках да има под нея? Колкото и по-големи да ставаме продължаваме да вярваме, че по Коледа се случват чудеса. Може да не искаме големи плюшени играчки или кукли, но пак чакаме подаръци нали? Но въпросът ми беше.. какво ще си пожелаем тази година?
Е, иска ми се Дядо Коледа да ми донесе „Mercedes CLK”, но все още нямам книжка и може да го остави за догодина, това в кръга на шегата де. Имаме ли право да искаме нещо всъщност? .. Е, разбира се, ние винаги сме пълни с липси, но наистина, от какво се нуждаехме? Мислейки за жълти, розови и червени кутии с шарени панделки, нямаше как да не се запитам какво исках да има в тях? Може да е банално, но имам всичко от което се нуждая (е понякога ми липсва особено голямо желание за учене), но имам досадни родители, строг и понякога непоносим брат, баба, която готви по-хубаво и от Ути.. имам едно голямо семейство, което обичам толкова много. Не съм била гладна, не съм била мръсна, върху себе си нося дрехи, не ми е студено, имам телефон, компютър, телевизор.. все неща, който много хора по света нямат, но освен, че ги нямат те дори не ги желаят, защото те нямат на кого да кажат „мамо” или „татко”, няма при кого да се стоплят, ходят боси, гладни и пак се усмихват.. благодарни са, че са живи. Замисляли ли сте се, че докато се сърдим, че нямаме нещо и смея да твърдя, че обикновено това „нещо” е напълно ненужно, има хора, които нямат нищо.
Защо сме такива егоисти, защо мислим само за себе си? Защо никога не сме доволни, защо никога не сме щастливи, защо подминаваме хората с недъзи на улицата с отвращение? Та ние струваме много по-малко от тях. Те носят сърца, които не са колкото стафида в козунак купен от закусвалня около Великден. Те наистина оценяват какво имат за разлика от нас. Когато се чувствате ужасно, замислете се, че ходите, виждате, чувате, усещате, чувствате.. това не ви ли се струва достатъчно?
Много мислих какво искам и ето го моето писмо до Дядо Коледа:
”Скъпи Дядо Коледа, за Коледа искам родителите ми да бъдат живи и здрави, за да бъдат с мен по-дълго. Искам хората да бъдат по-усмихнати, искам ако не можеш да нахраниш всички гладни, нахрани поне един. Накарай хората да отварят портфейлите си освен в мола и в някоя банка, където да даряват пари по сметки за лечение на болни хора. Помогни им да бъдат щастливи.. има достатъчно нещастни хора по света. За себе си ще поискам малко любов, защото тя никога не е в повече, и Дядо Коледа моля те опаковай ги в много голяма розова кутия, не само защото розовото ми е любим цвят, а защото може да ни помогне да мислим по позитивно. Искам да е голяма, за а не може никога да се изчерпа съдържанието й, сложи и бяла панделка, за ни напомня, че сме свободни и да уважаваме свободата си и във връзка с бялото.. да не забравиш! Искам хубав сняг на Коледа, за да си направя снежен човек в двора, защото колкото и да пораства човек никога не губи детето в себе си.”
Един път годишно е Коледа…вие какво си пожелахте? J