Има ли край любовта?

Наистина поне за мен е неразбираемо, как хората се забравят толкова лесно.. кога „обичам те” се превърна в „здравей” и наистина любовта някога свършваше ли и ако да, тя истинска ли е била? Уважавам факта, че не винаги сме подходящи един за друг и понякога раздялата е доста разумно решение, но как би могъл да се изправиш пред някого и да кажеш „прости ми, но не те обичам вече”. Как мамка му спирате да обичате и защо и аз не мога като вас? Как спираш да обичаш, нима просто сърцето ти изхвърля даден човек и никога повече не го прибира обратно? Щом спираш да обичаш изобщо обичал ли си? 
Странно нещо са връзките… Всичко започва толкова красиво.. после прераства в нещо голямо и миг преди да стане сериозно лошата червена лампичка на разума ни, светва в опит да изпрати сигнал до сърцето, който разбира се бива неуспешен и се озоваваме на острова „Самотни и не обичани”. Обвиняваме се в какво ли не, за да оневиним човека и да уважим избора му, но бихме ли могли да уважим подобно нещо? Проследявайки процеса по който протичат моите чувства, които обикновено са в следния цикъл – симпатии, интерес, влюбване, обичане, уважение … никъде няма момент, в който тези чувства да се загубят.. може и напразни, но те винаги остават някъде дълбоко в сърцето в папката „Минало” и от време на време ги отваряш, припомняш, разглеждаш, но никога не спираш да ги изпиваш и наистина ако имаше по-глупаво извинение от това „не те обичам вече” бих поздравила създателя му. Не мисля, че хората са виновни, че не знаят как да обичат, може би не са срещнали някой, който внимателно да ги преведе през всички процеси на любовта и да проявява разбиране към тяхното неразбиране… Но ние не усещахме ли кога сме излишни? Нужно ли е да стоим докато не ни изгонят? Нужно ли е да се подлагаме на всичко това, но по-лошо е може ли да употребяваме думи, чиито значение не знаем. Смятам, че всъщност винаги сме наясно с чувствата си, просто е много по-лесно да кажеш, че нещо е свършило  отколкото, че въобще не е започвало. А наистина секса освен с подаръци и с думи ли се купуваше? „Обичам те” ли е цената, която можем, но не искаме да си позволим? Тя ли даваше и взимаше толкова много?
Може би при всеки човек е различно, но едва ли това променя факта, че заобичаш ли някого – обичаш го за цял живот.. било то като дълбока рана или хубав спомен. Иска ми се да вярвам, че истинската любов е вечна, но дори и да има предел, той със сигурност не включва израза „вече не те обичам”. J