О, Азисе!

Пряко включване от събота вечер. От кръчмите дет' "тя не познава любовта" и леда го гребеш с лъжица от ледарника, цигарите си гасиш в чаша за кафе. Добър вечер среднощен живот! Пия си виното културно, облечена в риза и дънки, а мацката от съседната маса аха да направи музикален инструмен на господина до нея. Сваля си роклята, уж и се вдигала, а аз инстинкивно си закопчавам копчетата ризата. Както баба ме е учила - "сакън бабче да не ти се види голото" не за друго ама да не си помислят мъжете нещо. О, събота вечер, твоето име е разврат. Ще продължа да си пия виното, че вече стана неделя, защото нощен живот "без тебе ми еее по-добре" :)

Неделна меланхолия с вкус на селска баница

Гласът на алармата се извиси още в 6:00. Станах мързеливо по неделнишки (понеделнишки, разбирам защо понеделник толкова прилича на неделя) , направих си кафе, глътка енергия - кичур изправена коса. В 7 без 15 вече съм на работа. Отварям нова книга - пак препоръчана. И тя монотонна като неделята. Пия второ кафе, трето - никакъв напредък, около 9 и половина успвам да отворя очи и проумявам, че имам още само 5 работни дни преди да напусна работа. Ще ми липсва, мъничко. Прочитам първия разказ от сборника, пак ми се доспива. Мрънкам и продължавам да чета. Не може да има скучно неделно четиво, не може! Слънцето още не може да се пребори с мъглата, и то трудно отваря очи - приличаме си. Не обича да се буди рано в неделя.
 Хванал ме е трънския студ от Делчевите разкази. Гонят ме разни вълци. На недоучени изпитни теми, недочетени книги, не изживяни любови - страшна работа. Една мисъл ми запълва неделята - баба ми меси баница. Ще се доближа за миг до милото ми село. Макар с мъничка хапка, ще ми се помилва душичката, ще ми се стопли сърчицето, че и на него взе студено да му става. Все тежи ли ми нещо на село си ходя. За всяка болка баба има лек, за всяка болка - манджа. Затова и тя готви толкова добре, предполагам. Липсва ми клетата, милата ми. Да ме нахока, да ме завие вечер, да ми направи чай. По телефона все ми плаче, че и липсвам, че не ходя. А така ми липсва..  да си говоря с нея, да си кажем болките и да ги излекуваме в кухнята.. Неделите не са градско време или просто за мен не е удобно градското време. Ще мине неделята, докато аз си чакам баницата, така както баба мен чака. Да й бъде отмъстена болката чрез моята. А довечера ще си легна сита, защото ... за всяка болка баба има манджа да я излекува, или баница :)

Тихи стихове: "Мъжът Октомври"

Листата падат.
Година по-рано,
И сърцето ми падна.
В краката ти.
Беше октомври,
и заваля.
В душата,
очите,
телата ни.
Беше есен.
Порой от душевни
или физически,
страстни оргазми.
Градушка, вихър, студ.
Тайфун от емоции.
Любов, секс и сънища.
Събудих се.
Навън беше дошла зимата,
а ти остана заключен в октомври,
да ме чакаш във време,
в което никога не бих се върнала..

За книгите: Вълча среща с Делчев. "Трънски разкази" и "Балканска сюита"

Преди всичко останало ще кажа, че никак не съм веща в рецензирането на книги и писането на ревюта и го правя чисто любителски! Книгата ми беше препоръчана от един доста ценен за мен човек, който никога не успяваше дори да привлече читателския ми интерес. До сега!

Книгата е разделена на две части - "Трънски разкази" и "Балканска сюита" . Първата ме помете, втората ме довърши.
Делчев убива героите си и това не предизвиква осезаемата трагедия в разказа, а създава усещането за една несправедлива бруталност, която те кара да се чувстваш поразен. Разбиваше ми сърцето, събираше го, разбиваше го, събираше го... и така до последната страница. Когато я прочетох се замислих, че това е една книга, която има добре заслужено място в българската класика и може спокойно да се мери с едни от най-значимите ни книги.
"Балканска сюита" включва три новели по легенди, написани с легендарен стил и талант. В първата "Пекина Могила" Делчев ни запознава с волята на една красива девойка и цената на мълчанието, а именно смъртта на бавен огън като жертвен агнец. Тя загива опечена от Сечен Али и свитата му, заради отмъщението на вещицата Вангела - след тази новела може би наистина счетох, че Делчев е един  неподправен, но умеятелен злодей. Следват "Гяур Баир" и "Ангелина войвода", които поддържат едно усещане, което само този, който е чел книгата би разбрал. Тя е написана с един съвършен талант и невероятен език. Истинско читателско предизвикателство. Създава едно различно измерение, в което ти попадаш подир вълците от "трънските разкази" и загиваш заедно с Ангелина войвода.. Неописуемо.
А докато четете, не убивайте Делчев след всяка страница, оставете го... "него вълци го яли" :)