За книгите: Вълча среща с Делчев. "Трънски разкази" и "Балканска сюита"

Преди всичко останало ще кажа, че никак не съм веща в рецензирането на книги и писането на ревюта и го правя чисто любителски! Книгата ми беше препоръчана от един доста ценен за мен човек, който никога не успяваше дори да привлече читателския ми интерес. До сега!

Книгата е разделена на две части - "Трънски разкази" и "Балканска сюита" . Първата ме помете, втората ме довърши.
Делчев убива героите си и това не предизвиква осезаемата трагедия в разказа, а създава усещането за една несправедлива бруталност, която те кара да се чувстваш поразен. Разбиваше ми сърцето, събираше го, разбиваше го, събираше го... и така до последната страница. Когато я прочетох се замислих, че това е една книга, която има добре заслужено място в българската класика и може спокойно да се мери с едни от най-значимите ни книги.
"Балканска сюита" включва три новели по легенди, написани с легендарен стил и талант. В първата "Пекина Могила" Делчев ни запознава с волята на една красива девойка и цената на мълчанието, а именно смъртта на бавен огън като жертвен агнец. Тя загива опечена от Сечен Али и свитата му, заради отмъщението на вещицата Вангела - след тази новела може би наистина счетох, че Делчев е един  неподправен, но умеятелен злодей. Следват "Гяур Баир" и "Ангелина войвода", които поддържат едно усещане, което само този, който е чел книгата би разбрал. Тя е написана с един съвършен талант и невероятен език. Истинско читателско предизвикателство. Създава едно различно измерение, в което ти попадаш подир вълците от "трънските разкази" и загиваш заедно с Ангелина войвода.. Неописуемо.
А докато четете, не убивайте Делчев след всяка страница, оставете го... "него вълци го яли" :)