Тема за размисъл: "Цената на мечтите"

Добро утро :) . Бях предвидила тази тема за вчера, но предвид, че довечера ще пусна аматьорското си ревю за разказите на Делчев се увлякох с четене. Колкото и да ми се иска да планувам темите и да съставям програма за публикациите, все нещо изниква и все ми се иска да го изкоментирам, защото ме е развълнувало повече от обикновено. Но днес ще се въздържа.
Ще разкажа нещо много лично, защото получих забележка за предишната публикация и за това, че не всеки има финансова възможност да учи и не било удачно да коментирам впечатленията си за унивеситета, като едни логични обстоятелства след завършване на гимназия.
Приемам забележката!
Не приемам бездействието поради липса на средства!
Когато преди три години започнах първата си работа не беше, за да си изкарвам джобните за дискотеки, беше по необходимост, така се наложи и продължаваше да се налага до 18 годишната ми възраст. След това ме приеха в скъпо платен университет, който нашите не можеха да си позволят и от необходимост работата ми се превърна в нужда. Бях 12 клас и това беше най-важната ми година. Започнах втора работа и работех по 34 часови смени с 12 часови почивки през които ходех на училище и уроци по руски. И завърших 12 клас и си взех матурите, въпреки че работех, макар за повечето от вас училището да е просто оправдание.
С течение на обстоятелствата се отказах от ученето в чужбина, но не от ученето като цяло. Стъпих си на краката и макар да не работех в офис или както повечето ваши представи за "идеалната" работа, аз като сервитьорка и продавачка изкарвах парите, които ми бяха нужни. Стъпих си на краката. В момента уча в СУ, специалност "журналистика" и никой не ми плаща образованието, но все пак уча нали?
Какво значи "няма възможност", възможност всеки има, но какво всичко останало и мечтите си имат цена. Не казвам, че е ниска, но цената не винаги се плаща с пари. Плаща се с време и с усилие :)