От вчера за днес: "Нещата на които трябва да ни учат в училище"

Година по-рано за мен "понеделник" имаше само едно значение - училище! А година по-късно думата училище за мен не значи нищо. Завърших гимназия през май и вече почти завърших първия семестър от висшето си образование. Няма да се опитвам да се държа като особено възрастна и да започна да ви обяснявам колко ми липсва училището - няма, защото не ми липсва никак даже, но наистина, това са едни от най-хубавите ви години.  После няма да има "родителски срещи", няма да има цигара в междучасието, защото на някои от вас (надявам се) ще им "дойде акъла" и ще спрат цигарите. Няма да има и гаджета от съседния клас, с които да се закачате и няма да носите къси панталонки през първите топли дни на май, защото може да учите журналистика и дрескода на факултета ви да не го позволява, примерно. Но както винаги се отклоних доста от темата на това, което исках все пак да кажа.  Наскоро на българския пазар излезе една книжка на един доста познат в тийн средите млад и красив мъж, разбира се - Емил Конрад, която се казва "Нещата, на които не ни учат в училище", която не съм чела, признавам, но нямам намерение да крада от славата му, чрез името на книгата и гарантирам, че публикацията ми няма нищо общо с идеите му. И така. Знам, че за вас училището е нещо напълно безсмислено, защото и за мен беше и едва ли ще ви грабна с моите размисли, но ще опитам. В училище трябваше да ме научат да не закъснявам, защото ако закъснея в университета, чакам час и половина (в добрия случай), за да ме допуснат да вляза в лекция. В училище трябваше да ме научат на търпение, защото пътуването в градския транспорт в големия град е ужасно. Трябваше да ме научат на математика, за да мога в една сложна система от уравнения да им обясня и докажа колко много са се изложили в обучението ни, защото децата трябва да се учат да мислят и да разбират, а не да зубрят и да знаят. В училище трябваше да ме подготвят за живота, който ме очаква, след като се прибера с кална абитуриентска рокля, пияна глава и развалена прическа след бала. Трябваше да ме научат да чета, за да развивам своето въображение, а не да ми казват, че с четенето на книги ще стана журналистка в "жълт" вестник и че то ми отнема от времето за учене. Всъщност никога пет пари не съм си давала за теоремите по математика и другите неща, а учителите ми пет пари не даваха, какво знам всъщност. В училище не ме научиха да бъда добра с хората, дори когато те са лоши с мен, но пък ме научиха, че ако нямаш сърце и не обичаш работата си, никога няма да можеш да я работиш добре, като да бъдеш учител например. И така нататък.. Във връзка с това, че вие сега започнахте учебната година и мразите всичко най-вече ранното ставане и изпитванията, искам да ви кажа най-вече, че тревата и водката "Флирт" не ви правят Чичо Чарли от "Двама мъже и половина" и, че всъщност гимназията не е чак толкова лоша, стига да знаеш какво трябва да научиш, а не какво трябва да знаеш, защото както теоремите по математика, така и повечето неща, никога няма да ти послужат. :)