Тема за размисъл: "Цената на мечтите"

Добро утро :) . Бях предвидила тази тема за вчера, но предвид, че довечера ще пусна аматьорското си ревю за разказите на Делчев се увлякох с четене. Колкото и да ми се иска да планувам темите и да съставям програма за публикациите, все нещо изниква и все ми се иска да го изкоментирам, защото ме е развълнувало повече от обикновено. Но днес ще се въздържа.
Ще разкажа нещо много лично, защото получих забележка за предишната публикация и за това, че не всеки има финансова възможност да учи и не било удачно да коментирам впечатленията си за унивеситета, като едни логични обстоятелства след завършване на гимназия.
Приемам забележката!
Не приемам бездействието поради липса на средства!
Когато преди три години започнах първата си работа не беше, за да си изкарвам джобните за дискотеки, беше по необходимост, така се наложи и продължаваше да се налага до 18 годишната ми възраст. След това ме приеха в скъпо платен университет, който нашите не можеха да си позволят и от необходимост работата ми се превърна в нужда. Бях 12 клас и това беше най-важната ми година. Започнах втора работа и работех по 34 часови смени с 12 часови почивки през които ходех на училище и уроци по руски. И завърших 12 клас и си взех матурите, въпреки че работех, макар за повечето от вас училището да е просто оправдание.
С течение на обстоятелствата се отказах от ученето в чужбина, но не от ученето като цяло. Стъпих си на краката и макар да не работех в офис или както повечето ваши представи за "идеалната" работа, аз като сервитьорка и продавачка изкарвах парите, които ми бяха нужни. Стъпих си на краката. В момента уча в СУ, специалност "журналистика" и никой не ми плаща образованието, но все пак уча нали?
Какво значи "няма възможност", възможност всеки има, но какво всичко останало и мечтите си имат цена. Не казвам, че е ниска, но цената не винаги се плаща с пари. Плаща се с време и с усилие :)

От вчера за днес: "Нещата на които трябва да ни учат в училище"

Година по-рано за мен "понеделник" имаше само едно значение - училище! А година по-късно думата училище за мен не значи нищо. Завърших гимназия през май и вече почти завърших първия семестър от висшето си образование. Няма да се опитвам да се държа като особено възрастна и да започна да ви обяснявам колко ми липсва училището - няма, защото не ми липсва никак даже, но наистина, това са едни от най-хубавите ви години.  После няма да има "родителски срещи", няма да има цигара в междучасието, защото на някои от вас (надявам се) ще им "дойде акъла" и ще спрат цигарите. Няма да има и гаджета от съседния клас, с които да се закачате и няма да носите къси панталонки през първите топли дни на май, защото може да учите журналистика и дрескода на факултета ви да не го позволява, примерно. Но както винаги се отклоних доста от темата на това, което исках все пак да кажа.  Наскоро на българския пазар излезе една книжка на един доста познат в тийн средите млад и красив мъж, разбира се - Емил Конрад, която се казва "Нещата, на които не ни учат в училище", която не съм чела, признавам, но нямам намерение да крада от славата му, чрез името на книгата и гарантирам, че публикацията ми няма нищо общо с идеите му. И така. Знам, че за вас училището е нещо напълно безсмислено, защото и за мен беше и едва ли ще ви грабна с моите размисли, но ще опитам. В училище трябваше да ме научат да не закъснявам, защото ако закъснея в университета, чакам час и половина (в добрия случай), за да ме допуснат да вляза в лекция. В училище трябваше да ме научат на търпение, защото пътуването в градския транспорт в големия град е ужасно. Трябваше да ме научат на математика, за да мога в една сложна система от уравнения да им обясня и докажа колко много са се изложили в обучението ни, защото децата трябва да се учат да мислят и да разбират, а не да зубрят и да знаят. В училище трябваше да ме подготвят за живота, който ме очаква, след като се прибера с кална абитуриентска рокля, пияна глава и развалена прическа след бала. Трябваше да ме научат да чета, за да развивам своето въображение, а не да ми казват, че с четенето на книги ще стана журналистка в "жълт" вестник и че то ми отнема от времето за учене. Всъщност никога пет пари не съм си давала за теоремите по математика и другите неща, а учителите ми пет пари не даваха, какво знам всъщност. В училище не ме научиха да бъда добра с хората, дори когато те са лоши с мен, но пък ме научиха, че ако нямаш сърце и не обичаш работата си, никога няма да можеш да я работиш добре, като да бъдеш учител например. И така нататък.. Във връзка с това, че вие сега започнахте учебната година и мразите всичко най-вече ранното ставане и изпитванията, искам да ви кажа най-вече, че тревата и водката "Флирт" не ви правят Чичо Чарли от "Двама мъже и половина" и, че всъщност гимназията не е чак толкова лоша, стига да знаеш какво трябва да научиш, а не какво трябва да знаеш, защото както теоремите по математика, така и повечето неща, никога няма да ти послужат. :) 

Say Hi

Добро утро. Завърнах се, иначе казано вече смятам сериозно да се занимавам с идеите и музата си. Докато това все пак не се случваше си казвах, че нямам време или имам време за това, по-късно, но няма! Не спечелих повече време докато бях занемарила блога си и не прочетох повече книги. Доста време мина от последната ми публикация през юни и през септември се завръщам с други идеи. Като човек, който обичаше хаоса преди да влезе в университет, сега нещата поеха лееко в друга посока. От тук насетне, блога ще бъде с програма на публикациите. Спирам хаотичното публикуване на статии, разсъждения и други творчески пориви, за да изглеждаме малко по-професионално и всичко да си бъде в реда на нещата. Стартираме от понеделник с пълна сила и се надявам всички вие, които спомогнахте за развитието на „Без цензура” да продължите да удряте по едно рамо и по едно око на статиите естествено : D . Не спирайте да се усмихвате, понеделник идва! 