Любов

Мълчи любов, не се обаждай,
стари тръпки премълчи.
На яве ти недей изваждай,
моите влюбени очи.
Тихомълком с тебе ще мечтаем,
късно вечер щом се спусне мрак.
После в сън ще осъзнаем,
че лъжа е всичко пак.
Ще се събудим с усмивка,
милувки ще даряваме на друг
и в миг на кратичка почивка,
ще мечтаем „той” да бъде тук.
Мълчи любов, не се предавай,
ще бъдем с теб докрай.
Скрити чувства не издавай,
и за тях ще има край.
И когато спреш да тръпнеш, ти, Любов,
недей изстива в моето сърце.
Остави да топли мъничък любовен зов,
за неговите парещи ръце.