"Среднощен телефон"

Звън на телефон среднощно закъснял,
шепот на отчаян мъжки глас:
”Защо по-рано не съм ти позвънял?”
А аз мълча отсреща в унес и в захлас.

До мене друго мъжко тяло нещичко сънува,
а ти седиш с телефона закъснял в ръка.
Тела преплетени нощес бленуваш.
Няма лек за любовта, не ти минава тая мъка..

И до тебе друга спи греховно,
гори я из отдолу очертано моето тяло.
И в същите чаршафи целуваш я виновно,
зарад моето отражение не избледняло.

”Още те обичам” в телефона глас шепти,
а тялото до мен на сън усмихва се.
”Късно е” ти казвам и затварям
и млъкват моя глас и шепота на телефона.

И запивам в своя унес, и в чуждите ръце,
и ти си лягаш до друга мълчаливо,
и ругаеш леденото ми сърце,
че ти остави само графитеното сиво..