събота, 24 януари 2015 г.

На моя мъж, с любов

Казват, че само един писател е способен да обезсмърти човек, а думите сами по себе си са малка нишка безкрайност във вечността. Съботния ден е към края си, а аз карам третата си за тази седмица нощна смяна. Мисля си за любовта. Не мога да се оплача, и съм обичала и съм била обичана. Понякога е била взаимна и силна връзка, понякога не, но както във всичко останало така и в любовта трябва да има някакво равновесие. Вярвам, че формулата за чудесен ден е съставена от малко време за сън, за четене, за работа и за любов. Тъй като аз нямам особено време да подреждам правилно пропорционално своя ден, ежедневието ми е следното: ставам щастлива (ако изобщо си лягам), защото обикновено се будя до любимия човек. Целувам го, а той става и ми прави кафе. Закусвам набързо (ако успее да ме накара, защото никак не обичам да закусвам) и излизам за дневна смяна. Прибирам се за бърза вечеря и душ ,и отивам нощна. Казано иначе, времето ми доста ограничено. Въпреки това, моят мъж остана до мен, продължава все така да гали косите ми, когато се прибирам уморена и заспивам още в 7 вечерта, завива ме когато се отвия и ме държи в прегръдките си цяла нощ. Това не е любов, която искам да задържа, защото тя не може да стои в шепи. Това е любов, която никога не искам да улавям, защото именно такава любов търсех. Ще ви разкажа малко за него. Той е най-милото същество в моя свят. Всеки път ме гледа все едно е първата ни среща. Избухлив е, вярвайте ми избухва по-бързо от повредена пиратка, но в ръцете ми... да, в ръцете ми той е толкова различен. Погледът му става детски, усмивката му, най-прекрасната усмивка става широка и искрена. В ръцете ми той става мой, а какво по-ценно можеш да притежаваш от едно сърце, което бие само за теб? Не, не мислете, че живеем в приказка, напротив. Караме се често, понякога до 2 през нощта и никога не се извиняваме един на друг, характерите ни винаги воюват. Аз ставам рано, той обича да спи до късно. Аз предпочитам романтични филми, той - комедии. Всеки един ден за нас е малка война, но предпочитам тази война пред всеки един мир с друг мъж. Може и да се разделим, кой знае? Но фактите говорят, че вече го направих безсмъртен (в случай, че го задуша докато спи, шегувам се!) А, аз искам да ви кажа никога да не се отчайвате, всяко зло е за добро. Ако загубиш една любов, ще намериш друга, може би вечната любов, последната.. може би.. винаги има едно "може би" :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар