Страсти в страстната седмица

Добро утро скъпи читатели. Днес е четвъртия ден от страстната седмица и аз съм силно развълнувана. Великден е един от любимите ми празници, но той не е това, което беше. Ще ви разкажа малко спомени от детството си, за да придобиете представа защо мисля така.
"Бях на 8 и тогава както и сега месото не беше в менюто ми. Велика Събота прекарах в плач по жертвеното агне, а  в неделя станах в 6, за да занеса кафе на мъжете от селото, което пекат своите агнета в нашата фурна.
- Христос Воскресе! 
- Воистина Воскресе, мъниче! - поздравихме се и се качих да помагам на баба за обеда. Когато женската половина на семейството беше готова с приготовленията, а мъжката беше преполовила работата си (изпичането на агне отнема около 4 часа), излязохме навън. Чукахме се с яйца, хапвахме козунаци, грижливо приготвени от баба предната вечер и се смяхме. Когато всичко беше готово цялото семейство, около 15 души, седнахме да обядваме, беше си празник, който чакам с нетърпение, не само заради априлската ваканция, но и защото беше толкова невероятно изживяване. Дори в момента при спомена получавам пеперудки..." 

Сега нещата са по-различни. Едва се измъкнах от работа, за да прекарам Великден със семейството си. Докато стигна да отида вероятно ще съм изпуснала всички приготовления и ще седна на готово приготвена маса. В нашата фурна вече печем само две семейства. Една част от хората починаха, други остаряха и едва излизат от вкъщи. Почти не се чува смях, а бабините козунаци са все така вкусни и грижливо приготвени. Рядко успяваме да се съберем цялото семейство, всеки гони своите ангажименти.. Страстната седмица тази година ме накара да се замисля колко неща са се променили и как празниците никак не са това, което бяха :)