Седя и пия кафето
си, нищо не по-хубаво от петъчното кафе с изключение на дните, в които си спал
едва четири часа, а гаджето ти е на 400 километра от теб. Ден като днешния имам
предвид. Разделихме се преди 2 часа и вече ми липсва, не само, защото няма кой да
ми носи храна до работата, но и защото знам, че не е до мен. Ужасно! Невъзможна
беше идеята да легна и да поспя поне още малко и започнах да обмислям варианти,
които да ме отвлекат от мислите затова колко самотна ще съм следващите 15 дни.
Бях ги планирала, доколкото е възможно, не ме разбирайте погрешно, не съм, не
бях от момичетата, които се поддават на властта на любовта и не могат да живеят
без момчетата си, но .. е, винаги има изключения. Определено ми минаваха хиляди
мисли за това, което може да направи толкова далеч от мен, които определено не
подобряваха емоционалното ми състояние, но и да мисля и да не мисля, избора е
негов все пак. Имаше 1000 неща, които мога да направя днес, но като имам
предвид, че е 8:15 и дори и кварталния магазин за хранителни стоки не е
отворен, нещата се свеждаха до 1 - да занимая вас с нещата от живота ми, поне
да се позабавлявате вие.
Почти цяла нощ валя, но навън в момента грее чудесно слънце, което ме подканва да разходя белите си високи платформи навън. Какво може да замести един мъж по-добре от летен брой на "Cosmopolitan", купен на високи обувки в тон с лека и удобна рокля. Да, определено мога да започна с това. Да приведа косата си в ред и да оправя сенките под очите си ще ми бъде нужно толкова време, колкото и на града да се събуди и да започне деня си.
***
Ето ме, готова, облечена, с изправна прическа и подходяща грим, който казва "Хей, знам, че личи, че предната нощ не съм спала, но бъди снизходителен, гаджето ми го няма и аз се надявам да не си позволи да има никоя друга.".
***
Направих всичко гореизброено, прибрах се вкъщи, в празната си стая и се сетих за него. Липсва ми. Това означава само едно, трябва да си пусна „Отчаяни съпруги”, за да се успокоя, че не съм единствената отчаяна, още 14 дни момиче, дръж се!.
Почти цяла нощ валя, но навън в момента грее чудесно слънце, което ме подканва да разходя белите си високи платформи навън. Какво може да замести един мъж по-добре от летен брой на "Cosmopolitan", купен на високи обувки в тон с лека и удобна рокля. Да, определено мога да започна с това. Да приведа косата си в ред и да оправя сенките под очите си ще ми бъде нужно толкова време, колкото и на града да се събуди и да започне деня си.
***
Ето ме, готова, облечена, с изправна прическа и подходяща грим, който казва "Хей, знам, че личи, че предната нощ не съм спала, но бъди снизходителен, гаджето ми го няма и аз се надявам да не си позволи да има никоя друга.".
***
Направих всичко гореизброено, прибрах се вкъщи, в празната си стая и се сетих за него. Липсва ми. Това означава само едно, трябва да си пусна „Отчаяни съпруги”, за да се успокоя, че не съм единствената отчаяна, още 14 дни момиче, дръж се!.
Няма коментари:
Публикуване на коментар