За любовта, живота, политиката и двете книги

От толкова отдавна не бях почивала, че сериозно дори не знам какво да правя когато съм си вкъщи.Четох, гледах сериали и в момента съм в леглото си с лаптопа си в скута и се опитвам да съчиня две, три изречения, за любовта, живота, политиката и двете книги, които трябва да върна в градската библиотека утре. Общо взето нямам свободно време и когато се появи такова не знам как да го използвам.
Обикновено чета сутрешните вестници пресичайки пешеходни пътеки с чаша кафе в ръка, която смея да твърдя се научих как да не разливам върху роклите си. Обедната си почивка прекарвам на крак с евентуален бърз обяд, а вечер когато се прибера и съм била в центъра на случващото се в града ни кажи речи 10 часа  (стажантка съм в пернишката телевизия), се чудя за две неща, защо хората да са толкова интелектуално осакатени и как мамка му съм успяла да прекарам целия ден на тези високи обувки?!
Да, знам, че през повечето от времето езика на който пиша е доста по-художествен и премерен, но в момента не съм кой и да е, а Йоана, на 18 години, а музата ми гони вълни някъде по морето.
Току що получих имейл да изпратя CV, за да мога да кандидатствам за длъжността редактор на един от често посещаваните женски интернет сайтове, а единственото, което наистина искам е да имам представа какво се случва в главата ми.
И да, мразя да попълвам CV, скучно е и безполезно в повечето от случаите. Както обещах малко за любовта - тя все още е на стотици километри от мен, и надявам се сама, но все пак любовта ми е секси (това не ГО оправдава), а аз с нетърпение чакам да се върне. Малко за политиката - утре първият ми репортаж започващ от 9:30 е политическа сесия, както ми казаха и колегите ми - "зареди се с търпение, нерви и бъди готова да се разочароваш от политиката още от млада", по-късно разбрах, че първата такава сесия е била прекъсната заради скандал, така че се надявам утре това да не се случи. За политиката друго не искам да казвам, тъй като не отива на възпитано момиче да говори такива неща...за двете книги, едната, от които е "Всяка добра жена заслужава любовник",(скъпи ако четеш това, не си мисли погрешни неща, ако имах любовник нямаше да имам време да ти пиша колко много ми липсваш), а колкото до живота, той си тече.. вторника е дъждовен и мързелив, времето мрачно, мислите замъглени, а аз бръщолевя разни неща, защото ако не на морето то музата ми със сигурност се къпе с новия ми душ гел в някоя локва докато аз наблюдавам как вали и искам да кажа толкова много неща, но без нея съм такава каквато и днес - не особено художествена, леко груба и от която има доста какво да се желае.