Почивен ден и цялото време на Света в ръцете ми. Ще чета, ще
гледам филми може и да остане време за една коктейлна женска вечер.. какво
друго мога да искам? Връзките ги държа на една ръка разстояние, което гледам да
не скъсявам, но и да не удължавам. Съсредоточила съм се над по-важни неща за
момента и мисля да продължа да живея за себе си. Сложих обеци на ушите си в
чест на това, че всеки спомен е като обеца на ухото. Може да не го чувстваш
постоянно, но той е там, блести и променя ако не външния то вътрешния ти вид. В
момента чета „11 минути любов” на Капка Касабова и отчаяно се нуждая от своята
страст. Не че не съм пристрастена към книгите, но искам и друго.. нещо, което
докосва тялото и душата, нещо което да бъде като тантричен секс за сетивата ми.
Да взривява всяка една моя клетка и да ме кара да искам още. Обмислям да се
запиша на народни танци, което не е невъзможно и да се отдам на тях. Може би
прекалено дълго време не съм се отдавала на нищо. Нито на любов, нито на друго
и имам нужда от пламък, с който да погоря известно време. Да гледам звездите и
да си мисля „уаау колко е красиво”,
трябва ми нещо, което отново да върне вниманието и радостта ми към
малките неща. Не знам какво или кой ще го направи…но все пак всяко лято трябва
да има своята история нали? J
Няма коментари:
Публикуване на коментар